Китай ще пробва нова технология за добив на шистов газ

Първите изпитанията са насрочени за пролетта на тази година

 
Китайски учени са разработили устройство, което в случай на успех ще осигури възможност за добив на шистов газ, богати запаси, от който са открити в няколко района на Китай. Изпитанието на новата технология се планира да бъде проведена през март-април тази година на територията на югозападната провинция Съчуан, съобщава South China Morning Post. Публикацията на изданието бе широко коментирана от международните агенции.

Китай притежава най-големите запаси от шистов газ в света – около 31,6 трлн. куб м, което надхвърля два пъти общите запаси на САЩ и Австралия. В същото време Китай към настоящия момент е най-големият вносител на природен газ. През 2017 г. шистовият газ, добит в страната е едва 6 млрд. куб м, според цитиращите изданието международни агенции. Проблемът е в това, че основните запаси са концентрирани в провинция Съчуан и то на дълбочина от 3,5 километра под морското ниво.  Настоящите технологии обаче, в частност хидравличния разрив на пластовете засега не дават възможност за добив на такава дълбочина. Група ядрени учени от главната държавна лаборатория при Университета за транспорт в Ксиан, под ръководството на професор Чанг Йонгмин е разказал  пред вестника подробности за технологията за т.нар. енергийна пръчка, която може да достигне на голяма дълбочина на пластовете.

Отбелязва се, че за разлика от технологията на хидравличния разрив на пластовете, при който за освобождаването на газа от скалните породи се използва течност под високо налягане, при инсталацията на китайските учени се използва мощен електрически ток за произвеждане на концентрирани, контролируеми ударни вълни за постигане на същия резултат. Ученият е съобщил, че изпитанията ,които се планира да бъдат проведени през март или април в провинция Съчуан са в резултат на почти десетгодишна работа.

Отбелязва се, че технологията на хидравличен разрив на пластовете е подходяща за добив на шистов газ на неголяма дълбочина, но колкото по-дълбоко е находището на шистов газ, толкова по-голямо трябва да е налягането на водата, необходима за създаване на пукнатини за  освобождаването на газа. За да може обаче да се достигне до газа, намиращ се на дълбочина от 3,5 километра е необходимо налягането на флуидите да е около 100 мегапаскали, или примерно такова, като на дъното на Марианската падина в Тихия океан, най-дълбоката точка на планетата.

В настоящия момент обаче няма толкова мощно, или тръби, които да могат да издържат на такова налягане. Затова, както отбелязва изданието, не са учудващи неуспешните опити на корпорациите Sinopec и CNPC за достигане до богатите шистови формации.


Устройството на китайските учени, както се уточнява, е в състояние да контролира емисиите от енергия в изключително кратък, точно разчетен период от време, за постигане на максимален ефект на разпукване от ударните вълни. „Енергийната пръчка“, както обяснява изданието работи по следния начин: силен електрически ток минава през специална намотка, която е потопена в течност, в резултат на което се образува плазмена среда – изключително горещо вещество, съдържащо огромно количество енергия.


„Ударната вълна , създадена от устройството може да достигне 200 мегапаскала, което, както се очаква трябва да доведе до формиране на зона с разлом от диаметър до 50 метра“, съобщава професор Джанг Йонгмин. Той добавя, че след всеки такъв удар пръчката се издига нагоре по специална шахта, като в същото време в разлома навлиза течност под високо налягане, което допринася за разкриването на скалните породи, след което пръчката се връща в начална позиция, готова за повторен удар.
 

В същото време, технологията може да създаде и сериозни рискове, особено като се има предвид, че провинция Съчуан е разположена в сеизмичен район, където често стават земетресения с магнитуд от над 4. Съществуват опасения, че ударните вълни, създавани от устройството, въпреки че ще са контролируеми и насочени, при масово използване може да променят основната геофизика на региона и да поставят под риск основната инфраструктура, например на сградите и язовирите.


Както отбелязва професорът от Китайския университет за петрол от град Циндао Уанг Чен Ен, преимуществото на технологията е в това, че тя е потенциално по-щадяща към околната среда, от метода за хидравличен разрив на пластовете. Въпреки това, според него, все още трябва да се изясни, дали устройството ще може да генерира достатъчно енергия за разрив на скалните породи на такава дълбочина.
Той добавя, че тъй като технологията все още е в начално състояние, е необходимо да бъдат взети допълнителни мерки за осигуряване на безопасността на работниците на сондажната площадка, както и, че масовото производство също ще изисква строителство на голяма мрежа от спомагателни наземни и подземни инсталации.

 

Със съкращения, по чужди агенции